Изкуството за звук, използване на звук като от неговия носител, така и като предмет. Тя датира от началото на изобретения на Футуризма Луиджи Russolo, които между 1913 и 1930, изградени шумозащитни машини, които повторен тропот на индустриалната епоха и бум на война, и последвалите експерименти в Dada и сюрреалистичния движения. Марсел Дюшан, композиция печатна грешка Музикални черта три гласове пеят отбелязва, теглена от една шапка, едно привидно произволна акт, които една въздействие на композиции на Джон Кейдж, който през 1952 г.; - един музикален резултат на четири минути и тридесет и три секунди от тишина (четири минути тридесет и три секунди е 273 секунди. температура минус 273 по Целзий е абсолютната нула). До 1950 и 1960, визуални артисти и композитори като Бил Fontana използват кинетичните скулптури и електронни медии, припокриващи се звук на живо и предварително записани, с цел проучване на пространството около тях. От въвеждането на дигитално изкуство, технология на звука е претърпял радикална трансформация. Художници вече могат да създават визуални образи в отговор на звуци, позволи на публиката за контрол на изкуството чрез налягане, кърпи, сензори и гласово активиране, и в примери като Longplayer; Джем-фини, разширяване на звука, така, че резонира за хиляда години.