Нео-импресионизъм е специфичното наименование на пост-импресионисти работата на Сьора и Синяк и техните последователи. Камий и Люсиен Писаро е Neo-Impressionist фаза и тяхната работа, продължават да носят силни следи от стила. Нео-импресионизъм се характеризира с използването на техниката на Divisionist (често популярно но неправилно наречени Поантилизъм, термин Синяк отхвърля). Divisionism се опитва да постави импресионисти живопис на светлината и цветовете на научна основа с помощта на оптичен смес от цветове. Вместо смесване цветове в палитрата, което намалява интензивността, основно цвят компоненти от всеки цвят, са били поставени отделно върху платното в малки dabs така те ще микс в очите на зрителите. Оптически пъстроцветни премине към бяло, така че този метод дава по-голяма светимост. Тази техника се основава на цвят теории на М-E Шеврьол, чиито De la loi du contraste simultanée des couleurs (по закона на едновременен контраст на цветовете) е публикуван в Париж през 1839 и повече засягаха на френски художници от този момент нататък, особено на импресионистите и последващ импресионистите като цяло, както и Neo-Impressionists.