Един от основните видове или жанрове на западното изкуство. Въпреки това, поскъпването на природата сама за себе си и своя избор като специфичен обект за изкуство е сравнително ново явление. До седемнадесети век пейзаж е ограничено на фона на картини, които се занимават главно с религиозни, митологични или исторически дисциплини (История живопис). В работата на седемнадесети век художници Клод Лорейн и Никълъс Poussin, пейзаж фон започват да доминират на субектите на историята, които са били мним основа за работата. Тяхното лечение на пейзажа обаче е силно стилизирана или изкуствено: те се опитаха да предизвикат пейзаж на класическа Гърция и Рим, и работата им станали известни като класически пейзаж. В същото време холандски художници на ландшафта, като Якоб ван Ruysdael се развиват много по-натуралистично формата на пейзажната живопис, въз основа на това, което видяха около тях. Когато през седемнадесети век, на Френската академия класифицира жанрове на изкуството, той е пуснал пейзаж четвъртата по ред на важност от пет жанрове. Независимо от това, пейзаж става все по-популярни през осемнадесети век, въпреки че класическата идея преобладават. Деветнадесети век, обаче, видях една забележителна експлозия на натуралистичен пейзаж, отчасти поради изглежда от идеята, че природата е пряка проява на Бог, а отчасти и от нарастващото отчуждение на много хора от природата, от нарастващата индустриализация и урбанизация. Великобритания произведени два изключителен принос за това явление в Джон Констабъл и Дж.М.У.Търнър. Палка след това премина във Франция, където в ръцете на импресионистите пейзаж се превръща в средство за революция в Западна живопис (модерно изкуство) и традиционната йерархия на жанровете се сриват.