Поставянето на пари, за да работи, с надеждата да направи дори повече пари. Инвестицията се две основни форми: преки разходи за сгради, машини и т.н. и непреките разходи за финансови ценни книжа, като облигации и акции. Традиционно икономическата теория казва, че общата инвестиция на една страна трябва да е равно си общите спестявания. Но това никога не е било вярно в краткосрочен план и в резултат на глобализацията, може никога да бъде дори в дългосрочен план, като държави с ниски спестявания могат да привлекат инвестиции от чужбина и чуждестранни спестители, липса на възможности у дома могат да инвестират в чужбина (виж преките чуждестранни инвестиции). Повече от нейния БВП държава инвестира, толкова по-бързо нейната икономика трябва да расте. Ето защо правителствата се опитват толкова упорито да се увеличи общата инвестиция, например, използване на данъчни облекчения и субсидии, или преки публични разходи за инфраструктура. Обаче последните данни показват, че най-добрият начин за насърчаване на инвестиции от частния сектор е да преследва стабилни макроикономически политики, с ниска инфлация, ниски лихвени проценти и ниски ставки на данъчно облагане. Любопитно е икономически проучвания не са открили доказателства, че по-високи нива на инвестиции води до по-високи проценти на растежа на БВП. Едно от обясненията за това е, че обстоятелствата и начина, по който се инвестират парите се броят поне толкова, колкото общо инвестираните суми. Не е колко много неща, това е начина, по който можете да го направите.