Акт на критикуване на институция като художествени практики, институцията, който обикновено е музей или художествена галерия. Институционални критика започва в края на 1960, когато художници започнаха да създават изкуство в отговор на институциите, които са закупени и изложени тяхната работа. През 1960-те арт институция е често се възприема като място, на "културни раждането" и по този начин нещо да атакува естетически, политически и теоретично. Ханс Хааке е водещ изразител на Институционални критика, особено насочени към финансиране и дарения, на музеи и галерии. През 1971 г. Wallraf Richartz музей, Кьолн отхвърли неговата работа Мане-Projekt 74 от едно от шоутата им. Работата е свързана с последните музеите "придобиване на Bunch Едуар Мане на аспержи и подробна произхода на картината и нацистки фона на донора. През 1990 г. тя се превърна в мода за критични дискусии, която ще се проведе от куратори и директори в рамките на художествени галерии и музеи, които са в центъра на този въпрос, като по този начин институцията не само проблем, но също така и решението. Това се е променила характера на институционалната критика, нещо, което е отразено в изкуството на Кери Йънг, който счита, че тази дилема.