На площ от плътна боя, или текстура, в една картина. Първо се забелязва в венециански художници на Ренесанса Тициан и Тинторето, след това в бароковата живопис, например Рубенс. Все по-забележимо в деветнадесети век пейзаж, естествоизпитател и Романтика живопис. Използването на напластяване на боя става повече или по-малко задължително в съвременното изкуство, тъй като оглед хвана, че повърхността на картината трябва да има своя собствена реалност, а не просто да е гладка прозорец в illusionistic света отвъд. С това се идеята, че текстура на бои и формата на brushmark може да си помогнат сами да предадат чувството, че те са един вид почерк, че те могат пряко да изразят емоциите на художника или отговор на темата. (Виж също жестовете.) Живопис, в която напластяване на боя е важна черта, също може да казва, че е живописно. Този термин носи последици, че художникът е заснета, Русалка в манипулиране на себе си боя на петрол и най-пълно използване на своите чувствени свойства. Идеята, че художникът трябва преден план естествените качества на материали от работата като част от съдържанието му е централен в модерното изкуство, и е обобщено в израза истината материали (виж също Direct дърворезба).