Като цяло, терминът формализъм описва критичната си позиция, че най-важният аспект на произведение на изкуството е форма, това е начина, по който тя е направена и чисто визуално аспекти, а не съдържанието му разказ или отношенията си към видимия свят. В живописта следователно, формалистичен критик ще се съсредоточи изключително върху качествата на цвят, brushwork, форма, линия и състав. Формализъм като критична позиция дойде в отговор на импресионизма и постимпресионизма (особено картина на Сезан "), в която безпрецедентно акцент бе поставен върху чисто визуални аспекти на работата. През 1890 г. Post-импресионист художник и писател на изкуството, Морис Дени, публикува манифест, озаглавен Определение на нео-Traditionism. Началното изречение на това е един от най-широко цитирани текстове в историята на съвременното изкуство: "Не забравяйте, че картината, преди да го е картина на битка кон, гола жена, или някаква история, е по същество равна повърхност обхванати в цветове, подредени в определен ред. "Денис подчерта, че естетическо удоволствие е да се намерят в картината не е предмет. Във Великобритания изкуство формалистичен теория е разработена от Bloomsbury художник и критик Роджър Фрай и писател Bloomsbury Клайв Бел. В книгата си от 1914 изкуство, Бел формулира понятието за значима форма, че формата себе си могат да предадат усещането. Всичко това доведе бързо до абстрактното изкуство, изкуство, на чист вид. Формализъм доминира в развитието на съвременното изкуство до 1960, когато тя достигна своя пик в т. нар. Нова Критика на американски критик Клемент Грийнбърг и други, особено в техните писания на Цвят поле живопис и следприватизационен живописното Abstraction. Именно по това време, че формализъм започва да се оспорва от Постмодернизмът.