Един от двата инструмента на макроикономическата политика; паричната политика е страна удар. Той включва публични разходи и данъчно облагане и други правителствени приходи или помощ за частния сектор (напр. данъчни облекчения). Тя може да се използва за влияние на нивото на търсенето в икономиката, обикновено с две цели за получаване на безработица толкова ниска, колкото е възможно без да извежда съобщения прекалена инфлация. Понякога той е внедрен да управляват краткосрочно търсене чрез фина настройка, въпреки че след края на ерата на кейнсианската тя има по-често са насочени на дългосрочните цели, с паричната политика, по-често се използва за краткосрочната корекции. За правителството, има два основни въпроса при определяне на данъчната политика: Какво трябва да бъде общата позиция на политика, и под каква форма ще трябва да отделните му части?

Някои икономисти и политици твърдят за балансиран бюджет. Други казват, че постоянен дефицит (публични разходи над приходи) е приемливо, при условие, съгласно златното правило, дефицитът се използва за инвестиции (в инфраструктурата, казват) вместо консумация. Въпреки това може да има опасност, че инвестиции в публичния сектор ще доведе до изместването на по-продуктивни частни инвестиции. Каквото и общата позиция средно икономически цикъл, повечето икономисти са съгласни, че фискалната политика трябва да бъде антициклична, целящ да автоматично търсене чрез увеличаване на публичните разходи спрямо приходите, когато икономиката се борят и увеличаването на данъците по отношение разходите към горната част на цикъла. Например, социални (грижи) изложения от държавата обикновено увеличи по време на трудни времена, и фискална плъзнете увеличава държавните приходи, когато икономиката се разраства. Битове и парчета, съставляващи фискална политика един дебат е за колко високо публичните разходи трябва да бъде спрямо БВП. В Съединените щати и много азиатски страни публичните разходи е по-малко от 30 % от БВП; в европейските страни, като Германия и Швеция той е бил по-висока от 40-50 %. Някои икономически проучвания показват, че намалят публичните разходи спрямо БВП води до по-високи темпове на растеж, въпреки че това заключение е спорен. Разбира се през годините, много публични разходи е бил силно неефективни. Друг въпрос е форма, която данъчно облагане следва да вземат, особено разделяне между преките данъци и косвени данъци и данък на капитал, приходите и разходите.