Евфемизъм за бедните страни в света, известен също, често оптимистично, като нововъзникващите икономики. Някои четири-пети от 6 милиарда души на света вече живеят в развиващите се страни, много от тях в крайна бедност. Развиващите се страни представляват по-малко от една пета от общата световна БВП. Икономисти се разминават за колко вероятно--и как бързо - развиващи се страни са да се развива. Нео класическа икономика прогнозира, че бедните страни ще растат по-бързо от тези. Причината е намаляваща възвръщаемост на капитала. Тъй като бедните страни започнат с по-малко капитал, те трябва да извлекат по-висока доходност от по-богатата страна с по-голям капитал от всяко парче от нови инвестиции. Но този догонване ефект (или конвергенция) не се поддържа от данните. За едно нещо там е, всъщност, няма такова нещо като типична развиваща се страна. Официалният развиващия се свят включва (понякога) бързорастящи азиатските тигри и най-бедните държави в Африка. Проучвания на връзката между растежа и БВП на глава от населението в богатите и бедните страни не намери доказателства, че по-бедните страни нараства по-бързо. В действителност ако не друго, по-бедните страни са се увеличили по-бавно. Икономика на развитието твърди, че това е защото бедните страни имат уникални проблеми, които изискват различни политически решения от тези, предлагани от конвенционалните развита световна икономика. Но новият ендогенния растеж теория вместо това твърди, че съществува условно конвергенция. Държат постоянна такива фактори, като на една страна на плодовитост, човешкия си капитал и неговите политики правителство (proxied от дела на текущата държавните разходи в БВП), и по-бедните страни обикновено растат по-бързо от тези. Тъй като, в действителност, други фактори не са постоянно (не всички страни са на същото ниво на човешкия капитал или правителство политика), абсолютна конвергенция не се случи. Правителствени политики изглежда да е от решаващо значение. Страните с широко свободна пазарна политика-по-специално, свободна търговия и поддържането на сигурна собственост--са увеличили своите темпове на растеж. (Въпреки че някои икономисти твърдят, че азиатските тигри са изключение от това правило на свободния пазар.) Отворени икономики са се увеличили много по-бързо от средния затворени икономики. -Високи публични разходи спрямо БВП е обикновено се свързва с по-бавен растеж. Освен това високата инфлация е лошо за растежа и така е политическа нестабилност. Най-бедните страни наистина могат да настигнат. Шансовете им за това така са увеличени от политики, които дават по-голяма роля на конкуренцията и стимули, в страната и чужбина. Въпреки започва с голям недостатък, има доказателства, че някои развиващи се страни не си помогнат сами защото те пилеят ресурси, те имат. Институции, които произвеждат ефективно управление на икономиката са от решаващо значение. Тези страни, които използват ресурсите си и да растат бързо. Всъщност в света най-бързо развиващите се икономики са малки подгрупа на изключителни изпълнители сред бедните страни.