В общ смисъл всяка част от музика или писание, или всяка картина или скулптура, могат да бъдат посочени като композиция. По-конкретно, терминът се отнася до начина, по който художник има разположени елементи на работа ги приведат в задоволителни отношения на художника и, надяваме се, зрителя. В изкуството в класическата традиция триъгълни или пирамидален композиции са били използвани, защото те създават чувство за баланс и хармония чрез организиране на данните в стабилна като цяло геометрична структура. Това може да се види например в приблизително конична групиране на животните в Джордж Стъбс кобили и кончета. Идеята за композиция като регулиране на взаимоотношенията на елементите на работата в рамките на границата на платното, остава неоспорените през превратностите на ранните съвременни движения като кубизма и абстрактно изкуство. След това в края на 1940 на американския абстрактен експресионист художник, Джаксън Полок, въведени, това, което дойде да се нарича allover състав, и традиционната концепция става известен като релационна състав. Въпреки това Полок все още като цяло изглежда да се изграждат в рамките на платното. Но в същото време, абстрактен експресионист Барнет Нюман започва да прави картини, в които големи блокове на цвета се завтече от горе до долу на платното. Те са били релационни до степен, че пропорциите на цветовете бяха коригирани един срещу друг, но те са композиционно радикални, че блокове на цвета просто избяга от горната и долните краища на платното, което Нюман, съзнателно оставени без рамка. Той е Франк Стела в края на 1950-те, които са постигнали състава, който е едновременно allover и счупи извън пределите на платното.