Господстващо теория на икономиката от 18-ти век до 20 век, когато той е еволюирал в Нео-класическа икономика. Класическите икономисти, които включват Адам Смит, Дейвид Рикардо и Джон Стюарт Мил, смята, че упражняването на личен интерес, индивидуалните произвеждат най-големите възможни икономически ползи за обществото като цяло чрез силата на невидимата ръка. Те също така смята, че една икономика е винаги в равновесие или движещи се към него. Равновесие е подсигурена в пазара на труда от промените в заплатите и на капиталовия пазар чрез промени в лихвените проценти. Лихвеният процент гарантира, че общите спестявания в икономиката са равни на общата инвестиция. При неравновесие по-високи лихвени проценти насърчават по-записване и по-малко инвестиции и по-ниски ставки, означава по-малко спестяване и повече инвестиции. Когато търсенето на труд се издига или падна, заплатите също ще нарасне или падне да запази работната сила в пълна заетост. В 1920 и 1930 Джон Мейнард Кейнс атакува някои от основните вярвания на класически и неокласически икономика, която става неизискан. По-специално той твърди, че лихвата е определена или повлияни от спекулативните действията на инвеститори в облигации и че заплатите са гъвкави, така че ако търсенето на труд падна, резултатът ще бъде по-висока безработица, отколкото по-евтини работници.