Като термин в историята на изкуството и критиката се отнася до повече или по-малко директно в произведение на изкуството на реалния обект или дори съществуващо произведение на изкуството. Практика могат да бъдат проследени обратно към кубистични колажи и строежи на Пикасо и Жорж Брак, направени от 1912 г., в която са включени, за да се представляват реални обекти, като например вестници. Бюджетни кредити, е разработена много по-далеч в readymades, създаден от френския художник Марсел Дюшан от 1915 г.. Най-известните от тях е Фонтана, мъже, писоар, подписана, озаглавена и представени на пиедестал. По-късно, Сюреализъм също така широко използване на кредити в колажи и предмети, като Омар телефон на Салвадор Дали. В края на 1950 присвояват изображения и обекти да изглеждат до голяма степен в работата на Джаспър Джонс и Робърт Раушенберг, и в поп арта. Въпреки това, терминът изглежда да влезе в употреба специално във връзка с някои американски творци през 1980 г., именно Sherrie Levine и художниците на Neo-Geo група, особено Джеф Кунс. Sherrie Ливайн възпроизвежда като собствената си работа, други произведения на изкуството, включително картини на Клод Моне и Kasimir Малевич. Нейната цел беше да се създаде нова ситуация, и следователно нов смисъл или набор от значения, за познатия образ. Бюджетни кредити, изкуство повдига въпроси за оригиналност, автентичност и авторство, и принадлежи към дългосрочен модернистична традиция на изкуството, което поставя под съмнение естеството или определението на самото изкуство. Бюджетни кредити, художници са били повлияни от есе 1934 г. от немски философ Валтер Бенямин, Произведението на изкуството в епохата на механично възпроизвеждане, и получи съвременен подкрепа от американския критик Розалинд Краус в книгата си от 1985 оригиналността на Avant-Garde и други модернистични митове. Бюджетни кредити, е била използвана широко от художници от 1980 г. насам.