През деветнадесети век Париж, Франция, се превърна в център на мощна Националното училище за живопис и скулптура, като кулминацията в ослепителен иновации на импресионизма и постимпресионизма. В резултат на това в ранните години на двадесети век Париж се превърна в магнит за художници от цял ​​свят и във фокуса на основните нововъведения на модерното изкуство, особено Fauvism, кубизма, абстрактно изкуство и сюрреализма. Терминът училище на Париж нараства, за да опише този феномен. Близнак вождове (готвачи d'école) са Пабло Пикасо, който се установява в Париж от родната си Испания през 1904 г., и на французина Анри Матис. Също така през 1904 г., пионер модерен скулптор Константин Бранкузи пристигна в Париж от Румъния, и през 1906 г. художник и скулптор Амедео Модилиани от Италия. Хаим Soutine пристигна от Русия през 1911 година. Руски художник Марк Шагал е живял в Париж от 1910-14 и след това отново от 1923-39 и 1947-9, след което той се премества в Южна Франция. Холандският пионер на чисто абстрактна живопис, Пийт Мондриан, се установява в Париж през 1920 г. и Василий Кандински, през 1933 година. Разцвета на училище на Париж бе прекъсната от Втората световна война, въпреки че терминът продължава да се използва за описване на художници от Париж. Въпреки това, от около 1950 господството си отстъпи с възхода на училище в Ню Йорк.