През януари 1999 г. 11 от 15 държави в Европейския съюз обединени техните национални валути в единна европейска валута, еврото. Това решение е мотивиран частично от политика и частично от очакващ икономически ползи от създаването на единна, интегрирана европейска икономика. Тези обезщетения включват парична стабилност и ниска инфлация, записан от независима Европейска централна банка (особено дар за страните с лошо инфлацията записи, като Италия и Испания, но е по-малка степен за традиционно ниска инфлация Германия). Освен това европейските предприятия и физически лица стояха да спаси от обработката една валута, а не много. Сравняването на цените и заплатите в еврозоната става по-лесно, увеличаване на конкуренцията като улесни компаниите да продават цялата евро-зона и потребителите да пазаруват. Формиране на единната валута също участват големи рискове, обаче. Еврозоната даде и правото да определят свои собствени лихвени проценти и възможността за преместване на обменните курсове един срещу друг. Те се споразумяха да ограничат бюджетните си дефицити под Пакта за стабилност и растеж. Някои икономисти твърдят, че тази загуба на гъвкавост може да се окаже скъпо ако техните икономики не се държат като един и не може лесно да коригира по други начини. Колко добре на евро-зоната функциите ще зависи как го наподобява това, което икономистите наричат е оптимална Валутна зона. Когато икономиките в еврозоната не растат в унисон, обща парична политика рискове са прекалено хлабав за някои и прекалено тесни за другите. Ако е така, там може да се наложи да бъде голямо прехвърляне на средства от региони, правиш добре с тези правиш лошо. Но ако ефектите на шокове продължи, фискални трансфери само ще забави в деня на изчисляване; в крайна сметка заплатите или хора (или и двете) ще трябва да се смени. В първите няколко години еврото падна рязко спрямо долара, въпреки че тя възстанови по време на края на 2002. Бавен растеж в някои европейски икономики води до силен натиск за намаляване на лихвения процент и за стабилност и растеж пакт е нарушил, въпреки че не бракувани. Въпреки това от 2003 12 страни са приели еурото, с очакването на повече да следват след разширяването на ЕС на 25 членове през 2004 година.