Терминът Arte Povera бе въведен от италианския изкуствовед и куратор, Germano Celant, през 1967 година. Неговите пионерски текстове и серия от ключови изложби, при условие колективна идентичност за броя на младите италиански художници, със седалище в Торино, Милано, Генуа и Рим. Arte Povera излезе от рамките на мрежата на градската културна дейност в тези градове, както италианското икономическо чудо на непосредствена следвоенните години се срина в хаоса на икономическа и политическа нестабилност. Името означава буквално "бедни изкуство", но думата бедните тук се отнася до подпис изследване на движението на широка гама от материали извън квази-скъпоценни традиционните маслени бои върху платно, бронз, или резбовани мрамор. Arte Povera обозначава не е обеднял изкуство, но изкуство, без ограничения, ситуация лаборатория, в която всяка теоретична основа беше отхвърлен в полза на пълна откритост към материали и процеси. Водещи артисти са Джовани Анселмо, Alighiero Boetti, Пиер Паоло Calzolari, Лучано Fabro, Пиеро Gilardi, Jannis Kounellis, Марио Мерц, Мариса Мерц, Джулио Паолини, Pino Pascali, Джузепе Penone, Микеланджело Pistoletto, Емилио Prini и Жилберто Zorio. В разцвета на движение е от 1967-1972, но влиянието му върху по-късно изкуство е траен. Може също да се разглежда като италиански принос за концептуално изкуство.